България налага успешен модел за изграждане на устойчива мрежа в Глобалния договор на ООН

Рио де Жанейро, Бъдещето на Глобалния договор на ООН е в мрежите, които се ръководят директно от бизнеса. Това заяви Марина Стефанова, изпълнителен директор на Българската мрежа на Глобалния договор (БМГД) на ООН по време на организираната от мрежата българска сесия под наслов „Ролята на локалните мрежи за изграждане на устойчивото развитие”. Българското събитие в рамките на глобалната конференция получи широк международен отзвук. В него взеха участие и представители на локалните мрежи от Великобритания, Германия, Италия, Франция, Египет и Бразилия.

Беше представен опитът на компаниите ТНТ България, Овергаз инк., Екопак България, Асарел Медет АД за съвместната програма „Управление на веригата за доставки”, която предвижда от 2013 година да бъде прилагана програма, в която доставчиците на отделните компании да подготвят своя политика за КСО, с цел да отговорят на изискванията на своите големи клиенти. От друга страна, тя задължава компаниите да предоставят познания, опит и възможности за съвместни проекти и така да улеснят своите доставчици в интегрирането на КСО в техните компании.

Друг пример от България е опитът на Овергаз Инк., Софарма АД и ВУЗФ за техния проект „Ф.И.Р.М.А. 3”, който вече се провежда съвместно с БМГД на ООН, Софарма и Висшето училище по застраховане и финанси. Инициативата предвижда провеждане на студентско състезание по предприемачество чрез решаване на различни казуси. Победителите печелят стажантска позиция в партниращите компании. 

Отличени бяха и други две инициативи: тази на Висшето училище по застраховане и финанси, БМГД И CSR Bulgaria – за съвместна магистърска програма „Корпоративна социална отговорност – финансов мениджмънт”. Другата отличена инициатива е тази на Българската минно-геоложка камара, Българската асоциация на производителите на инертни материали /БАПИМ/ и БМГД – за съвместното изготвяне на браншови стандарт за устойчиво развитие в сектора и етичен кодекс за поведение.

На срещата, която имаше за цел да приеме модел за устойчиво развитие, по който да се движат развиващите се и развитите икономики, българската и английската мрежи поканиха на обща дискусия представители на компаниите и на други локални мрежи от целия свят.

Дискусията протече в две части. В първата се постави въпросът за модела на устойчиво развитие в развиващите се и развитите страни. Очерта се теоретичната рамка за развитие на благоприятна среда, засилване сътрудничеството между компаниите, комуникация и взаимодействие по въпросите за устойчиво развитие. Срещата представи успешни подходи на локално ниво - в развитите и развиващите се икономики, демонстрирайки опита на водещи бизнес мрежи, където компаниите активно си сътрудничат за една категорична промяна. Бе разгледан и примерът на локалните мрежи на Глобалния договор и как компаниите в мрежите могат да създадат и развият колективна позиция и план за местно действие. Втората част представляваше дискусия на тема „Значение и полза на устойчивото развитие” – участниците бяха провокирани да дискутират каква е ползата за компаниите да бъдат част от локални мрежи и каква е ролята им като представители на бизнеса на национално ниво.

В срещата взеха участие г-жа Марина Стефанова – изпълнителен директор на Глобалната мрежа на ООН в България, г-н Самуил Симеонов – програмен директор „Корпоративна отговорност” в Бертелсман Стифтунг, г-жа Джесика Шол – програмен директор на Глобалната мрежа на ООН в Обединеното кралство, както и г-н Андрю Кейв – директор Корпоративна устойчивост в Royal Bank of Scotland. Модератор на срещата беше г-н Стефано Гарди – директор устойчиво развитие в Италчементи Груп. 

В края на дискусията участниците символично се подписаха под своите лични обети за първи действия след Рио+20. 

Срещата в Рио събира 50 000 участници, с над 500 съпътстващи събития. Самата Среща на Земята ще се проведе на площ от над 100 000 кв.м в Рио Сентро, където беше проведена конференцията преди 20 години. За събитието Генералният секретар на ООН Бан Ки-мун каза: „Една от най-важните конференции в историята на ООН и възможността на нашето поколение да насочи света по пътя на устойчивото развитие”.