С нарастващото засушаване, страната ни трябва да реши дали да избере хранителната независимост пред изкуственото поддържане на съществуващите въглищни мощности. Това твърди „Грийнпийс”- България в новия си доклад „Вода за живот или вода за въглища”, представен днес в София.

Въпреки обилните валежи и наводнения у нас през последните месеци, изследвания на БАН показват, че заплахата от засушавания в България ще расте, резултат от изменението на климата. Горенето на въглища за електричество и отопление има директна връзка: над 50% от парниковите газове на България идват от там.

Водата е безценен ресурс, който за съжаление ще намалява в бъдеще. За охлаждане в енергетиката се използва 13 пъти повече вода отколкото за напояване. В същото време, депонирането на отпадъците от добив и горене замърсява подпочвените и повърхностни води и увеличава тяхната киселинност.

В заустваните от ТЕЦ-овете отпадъчни води попадат нефтопродукти, тежки метали (алуминий, антимон, бор, желязо, живак, кадмий, манган, мед, никел, олово, селен, хлор, хром, цинк) както и нитрати, нитрити, фосфати, сулфати, флуориди, цианиди и естествен уран. Контролно изследване на „Грийнпийс“ - България на малък спектър от тежките метали във водоеми в близост до Мини „Марица Изток“, ТЕЦ „Марица Изток 2“, ТЕЦ „Ей И Ес –  Марица Изток 1”, „Брикел“ и ТЕЦ „Контурглобал Марица Изток 3“ установи наднормени нива на олово, хром и манган.

„Голяма част от опитите за рекултивация на въглищни мини в Европа и САЩ са по-скоро неадекватни. Киселинните дренажи от изоставените рудници попадат в подпочвените води и ги правят негодни за понататъшно потребление”, коментира Филка Секулова, автор на доклада. „Възстановената земя никога не става годна за селскостопански практики, водата остава отровена, а черната сянка на въглищната индустрия върху местните общности остава завинаги”, добавя Секулова.

„При  наличието на алтернативни енергийни източници и свързаната с тях алтернативна заетост, смятаме, че страната ни трябва да спре да подкрепя индустрия, която трайно замърсява водите и околната среда и има пагубен ефект върху качеството на въздуха, човешкото здраве и местните общности, живеещи в близост до мините.” – добавя Деница Петрова от „Грийнпийс”- България.

Основните изводи от доклада са:

• Развитието на енергийния сектор не може да бъде разглеждано извън контекста на случващите се климатични промени, които ще налагат в бъдеще съобразяване с намаляващите водни ресурси.

• Експанзията на Мини „Марица Изток“, и в това число  изселването и затрупването на село Трояново, е неадекватна от социална и етична гледна точка. (за повече информация: http://www.greenpeace.org/bulgaria/bg/blog/troyanovo/blog/49311/ )

• Наложително е ускореното затваряне на всички морално остарели мощности, които разполагат с неадекватни или недостатъчни сероочистващи инсталации и екологичен контрол (като ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Брикел“, и ТЕЦ „Марица-3“).

• Замърсяването, както и несъразмерно голямото количество вода, потребявано от трите най-големи топлоелектрически централи в България, е спънка за хранителната независимост на региона. Единствено постепенното извеждане на тези мощности от употреба би гарантирало човешкото здраве и наличието на чиста вода за селскостопански и други нужди на местната икономика.

Линк към доклада:

http://www.greenpeace.org/bulgaria/Global/bulgaria/Press/Climate/Coal/%D0%94%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%B4_coal_Vol2_web.pdf