Представяме ви интервю с Изпълнителния директор на Сдружение "SOS Детски селища България" - Пламен Стоянов

Сдружение "SOS Детски селища България" работи в социалната сфера и предоставя социални услуги за деца в риск да изгубят или изгубили грижата на своите родители. Като редовен член на международната организация за социално развитие SOS Детски селища, сдружението споделя общата визия и мисия на тази световна организация.

Визия: "Всяко дете да има семейство и да расте в среда на любов, уважение и сигурност".
Мисия: "Ние създаваме семейства за нуждаещи се деца, помагаме им да формират своето бъдеще и участваме в развитието на техните местни общности."

Г-н Стоянов, разкажете ни за вашата организация, с какво се занимава, какви осъществени проекти имате през последните години?

Сдружение "SOS Детски селища България" вече повече от 20 години следва неотменно своята мисия, като работи за това, всяко дете да расте в семейство и да се радва на пълен с обич дом. За тези 20 години се случиха много неща в България и в Европа, в нашето сдружение и международната SOS организация. Ако до преди десетина години ние бяхме познати и известни предимно с предлагания семеен тип грижа за деца, загубили възможността да останат и растат в своите семейства, то днес нашата целева група е значително по-широка и обхваща и деца в риск да загубят грижата на своите семейства. За тези деца и тази категория семейства ние развихме и повече от 6 години успешно прилагаме програми в подкрепа на семейството. Смисълът на тези програми е да подкрепим и помогнем на семействата да не търсят изход от довеждащите ги до отчаяние сериозни социални и икономически проблеми като бедност, безработица, социална изолация в изоставянето на своите деца в социални институции. Чрез нашите четири центъра за семейно консултиране и подкрепа  - в София, Габрово, Велико Търново и Радомир – само през миналата година ние работихме по 469 случая на деца в риск от 231 семейства. В резултат на нашата намеса бе постигнато подобряване на ситуацията в семействата, подсилване на връзката между членовете на семейството и снижаване нивото на съществуващите рискове, децата да бъдат изоставени в институция. 

Продължаваме нашето развитие на семейния тип грижа в изградените и управлявани от нас SOS детски селища в гр. Трявна и с. Дрен /община Радомир/ и SOS младежки домове във Велико Търново и София. През миналата година дългогодишните ни усилия за официално признаване на предоставяната в SOS детските селища семеен тип грижа дадоха резултат и семействата, съставляващи общността на детското селище, вече са пълноправни приемни семейства. За нашите SOS младежки домове мога с гордост да отбележа, че още преди 12 години създадохме един нов модел за България на семеен тип грижа, който след това бе пресъздаден под формата на защитени жилища, наблюдавани жилища, малки семейни къщи и др. За нас обаче важно и водещо беше не само новият архитектурен модел, жилища от апартаментен тип, интегрирани в местната общност, но и съдържателната страна. Семейният характер на грижата се изгражда не само чрез по-малката численост на децата, а чрез индивидуализирането на грижата за всеки млад човек и прилагането на много елементи от организацията на живота и бита в семейството. Така нашите младежи усвояват и придобиват необходимите им за бъдещия самостоятелен живот социални, битови и житейски умения.

Нашата дейност не се ограничава до прякото предоставяне на социални услуги за деца и семейства. Важен аспект в дейността ни са и действията по застъпничество за правата на децата, с по-специално внимание на правото на образование. Нашият дългогодишен опит и ангажимент за подобряване благосъстоянието на децата ни задължава във всеки един момент, когато е налице нарушаване или риск от нарушаване правата на децата, да застанем и издигнем своя глас в тяхна защита.  

Освен тези основни области на работата ни през последните две години ние работихме по няколко различни проекта – „Стъпки към самостоятелност“, изпълняван съвместно с SOS организациите в Дания и Румъния, с финансовата подкрепа на Фондация Велукс; „Подкрепа при напускане на грижа” – международен застъпнически проект за правата на младежите, напускащи различни форми на грижа; „Инициатива за отговорно родителство”, проект финансиран от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия чрез Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Бих искал малко по-конкретно да се спра на проекта „Инициатива за отговорно родителство”. Основна цел на проекта беше развитие и прилагане на модел за ранна превенция на изоставянето на деца, чрез мобилизиране ресурсите на общността и комплексна социална подкрепа на родители на деца в риск и тяхното обучение в модели за отговорно родителство. В резултат на изпълнението на проекта бе изработена програма за формиране на умения в отговорно родителство, която съдържа: Методика на груповата работа за трениране на родителски умения; Методическо ръководство за групова работа с родители, с цел превенция на изоставянето; Наръчник по отговорно родителство. В рамките на проекта беше изградена мрежа от доброволци в гр. Велико Търново, гр. Дебелец, с. Шереметя, с. Ресен и с. Водолей, чрез която се целеше мобилизиране ресурсите на общността, където живеят децата и семействата в риск.

Кои са най-успешните ви проекти до момента? Искате ли да изкажете благодарност на някого, за това, че ви е помогнал при успешното им осъществяване?

Бих искал да се спра и на една друга страна от нашата работа, разработването и осъществяване на проекти и кампании, чрез които осигуряваме средства за развитие на дейностите, насочени към децата от нашата целева група. През настоящата година съвместно с наши приятели и партньори реализирахме редица благотворители инициативи и кампании в подкрепа на нашата социална дейност. Като най-впечатляващи бих отбелязал две от тях, проведени през лятото на тази година. Първата инициатива бе организирана по идея на представители на агенция Криейтив солушънс, Банка Гутман и Музейна галерия за модерно изкуство. На организираното благотворително събитие всеки от близо 100-те присъстващи изрази своята съпричастност към каузата на сдружение SOS Детски селища България. От името на над 700-те деца, обхванати в нашите социални програми, бих искал да благодаря на г-жа Ирена Комитова за енергията и ентусиазма при организирането на това събитие и на всичките щедри дарители, които ни се довериха и подкрепиха в усилията ни да дадем възможност на повече деца да имат по-добро детство, семейство и бъдеще. Второто събитие бе организирано със съдействие на най-големия търговски център в София -  The Mall и с активната подкрепа на неговия мениджър - г-н Николас Йованидис. Благотворителния проект „Време е да се замислим. Време е да действаме“ бе подкрепен от известни български личности – артисти, певци, музиканти, спортисти, политици, които предоставиха за благотворителната инициатива свои вещи, свързани със специални моменти в техния живот. В конкретния случай бих искал да изкажа нашата благодарност както към хората, предоставили своите вещи, така и към самите дарители, присъединили се към многото наши приятели и поддръжници.

Използвам случая да изкажа нашата голяма благодарност за доверието и трайната подкрепа на нашите посланици на добра воля – Силвия Лулчева, Елена Петрова, Ивет Лалова, Красимир Балъков и Николай Урумов. Всеки от тях намира своя начин да ни подкрепя и да привлича нови приятели за каузата на SOS Детски селища. 

Бих искал да изброя и да благодаря лично на всички наши приятели и дарители, но това би се оказал един много дълъг списък. Затова моля за тяхното извинение и разбиране. Благодаря ви от сърце приятели. Заедно с вас сбъдваме не една детска мечта и прибавяме още много щастливи усмивки на детските лица. А това си заслужава. 

С какво се занимавате в момента, коя е последната ви активна кампания/проект?

В момента основното ни внимание е върху подготовката за разработването на плана за 2013 г., както и на плана за развитие на нашата организация през периода 2013-2016 година. В най-общи линии нашите амбиции са да осигурим и занапред устойчивост в развитието и растеж. Тези две основни цели се отнасят както към дейностите, свързани с грижата за децата, така и към дейностите, осигуряващи необходимите финансови средства. В този ред на мисли бих искал да се спра на провежданата в момента от нас кампания „Обратно в училище“, стартирала в началото на септември и продължаваща  през октомври. Чрез тази кампания ние приканваме всички, които не са безразлични към съдбите на децата днес, както и към тяхното бъдеще, да се присъединят към клуба на SOS приятелите, дарявайки ежемесечно по 20 лева или сума по техен избор. Защо обратно в училище? Всички ние сме свидетели, как немалък брой деца ежегодно отпадат от училище главно поради трудности и проблеми в семейството. А това за тях е само първият етап от процеса на социално изключване. Ние вярваме, че чрез осигуряване възможността за тази категория деца да останат или да се върнат отново в училище те не само ще получат образование, но и ще имат възможност да развиват своите социални умения, да се развият по-пълноценно, да получат по-добър шанс за житейска и професионална реализация като възрастни. Първите седмици на кампанията се оказаха успешни. Надяваме се нещата да продължат така и до нейния финал. Нали искаме да променим нещата в България към по-добро. А това не е невъзможно. Затова отново ще припомня мотото на кампанията ни от това лято - „Време е да се замислим. Време е да действаме“.

Какви бъдещи проекти планирате?

Може би сред най-важните за нас бъдещи проекти ще бъде участието ни е един международен проект, съвместно с други SOS организации. Идеята на проекта е да се привлече вниманието на правителствата и другите отговорни институции и те да се активизират към действия, които да гарантират правото на децата на качествена грижа. Качеството на грижата за деца е израз на отношението ни към децата. Затова считаме, че този проект ще е от особена важност за нашето сдружение.

Какво за вас е корпоративната социална отговорност и как предвиждате, че ще се развие в България?

Корпоративната социална отговорност вече не е нещо непознато в България, не е и нещо неразбираемо. Същността на този процес се проявяваш в България и преди появата на това ново понятие и определение. Ако човек си даде труда да погледне малко по-назад в миналото, убеден съм, че ще намери примери, които днес определяме като корпоративна социална отговорност. Различното днес, според мен е, че за корпоративната социална отговорност се говори повече, че това става част от политиката на уважаващия се бизнес. Вярно е, че понякога корпоративната социална отговорност се използва като инструмент в борбата за конкурентно предимство. Но от личен опит мога да кажа, че истински отговорният бизнес действително се вълнува от това какво става с неговите служители, с техните семейства, с общността, в която този бизнес действа. Защото това е погледът в перспектива на добрите мениджъри. Те си дават сметка, че инвестицията в социални проекти е дългосрочна, перспективна инвестиция и затова работят да развият тази култура и сред своите служители. 

Изключително се радвам, когато опасенията ми за трудни и тежки преговори с бизнес лидери се оказват неоснователи, защото само след първите няколко думи става ясно, че и двете страни подхождаме към конкретната социална тема с еднакви разбирания и нагласи. Бих могъл да споделя не един пример, но като най-пресни и най-впечатляващи за мен са срещите и разговорите ми с г-жа Виолина Маринова – главен изпълнителен директор на Банка ДСК и с г-н Пиер-Ив Геган – изпълнителен директор на УниКредит Кънсюмър Файненсинг.

С какво смятате, че можете да допринесете за развитието и популяризирането на корпоративната социална отговорност в България?

Корпоративната социална отговорност може да се реализира самостоятелно от дадена компания или в партньорство с друга организация. Аз виждам нашето място във втората възможна форма на изява – чрез партньорство с бизнеса при решаването на еднакво важен и за двете страни социален проблем. В едно партньорство всяка от страните идва със своя опит и идеи. А това почти винаги е залог за по-голям успех. Нашият принос към развитието на корпоративната социална отговорност би могъл да се осъществи при всеки един от следните етапи – при определяне на идеята чрез предлагането на идеи, даващи възможност на бизнеса да погледне на даден проблем от друга, не толкова позната за тях перспектива; при реализиране на идеята чрез предоставяне на бизнеса на възможност да се убеди в реалния ефекта от съвместната инициатива; чрез популяризирането на положителните резултати като средство за мултиплициране на постигнатите резултати от реализирането на инициативата за корпоративна социална отговорност.

Какво ви вдъхновява в ежедневната ви работа?

Най-силният източник на енергия и вдъхновение е всяка една, макар и най-малка промяна в живота на едно дете – изчезването на страха и несигурността в погледа, появата на игриви пламъчета в детските очи и усмивка върху детското лице; положителната промяна в техните съдби, а това усилва усещането, че моите и на колегите усилия не са били напразни.

Вдъхновява ме и единомислието и отдадеността на колегите, с които работя, както и съпричастността и подкрепата на много хора към нашите усилия да дадем възможност на повече деца да имат нормално детство и да израснат като отговорни и достойни граждани.

За какво мечтаете и искате да промените в България?

Мечтая си днешните деца на България да станат по-добри, по-отговорни и по-справедливи европейски граждани от нас. Бих им пожелал да преоткрият традиционните и най-ценните добродетели на българите и да ги съхранят и за следващите поколения.

Мечтая си България да стане уважавана и авторитетна европейска държава с признат принос в икономическото и културно развитие на Европа и света.

Надявам се това да е мечтата и на много други българи, за да можем с общи усилия да я превърнем в действителност.


Интервюто подготви Десислава Тодорова, Главен редактор на CSR Bulgaria