В България вече не е лукс да си купиш колело, въпросът е само да надвиеш мързела си и да се качиш на велосипеда! Разказвайки своята “История на велосипед”, за пореден път Митко Павлов доказа екстремна си и експериментаторска природа. От всички известни личности, които интервюирахме, той най-цветно ни разказа за своите детски спомени с колело. Ето какво ни сподели Митко Павлов за безбройните си лудешки състезания с велосипеди: “Като деца карахме много диво колела в Южния парк - чупил съм четири пъти крака, няколко пъти капачката на коляното и в повечето пъти е било от падане с колело. Може би най-сериозното ми падане беше в едно дере, близо до Драгалевци... Ама деца, какво да ни правиш… Карахме в пресечени местности, с едни балканчета, които са тежки и като тръгнеш по нанадолнището, няма спиране! Добре, че тогава колелата бяха с контра, а не със спирачки!”, връща се той в не чак толкова далечната, все пак, 1985 година. А колко са се променили оттогава нещата… Имало е и големи дебати с родителите: “Много врънках нашите да ми купят Балканче, а не Школник, и то от тези, които се разглобяват не със скоба, а с винт по средата. Последен писък на модата! После пък се бях харесал колелото на баща ми. Но той го заключваше с катинар в гаража...”, и продължава дяволито: “И сега да ви кажа една “тайна”: малките катинари се отключват много лесно с кламер. И аз се бях научил да го отключвам и да взимам тайничко колелото на баща ми, въпреки че то реално беше по-голямо и от мен...” Може би е добре да сложим надпис “Не правете това вкъщи!”, но сами разбирате, че на голяма част от днешните деца им липсва именно това: свободата да правят бели и да изживеят щастливо и волно детството си… с колело! Но е факт, че в големия град няма безопасни условия за тях и изобщо за велосипедистите…”Не само, че няма велоалеи, но и няма лента на пътя, която да бъде за колоездачи и мотоциклетисти. Въпрос на организация на движението и на средства. Случват се вече неща в правилната посока, но много бавно”, ядосва се водещият. Дълги години, докато работи в радиото и разбира се при хубаво времето, Митко Павлов се придвижва до работното си място с велосипед. Прави си и експерименти да кара и на сняг в Южния парк, но признава, че не е чак такъв “маниак” и бързо се отказва от тази си идея. Често ходи и на пазар с колелото и на практика кара почти ежедневно, като се стопли времето в София. Не може да се раздели с велосипеда, дори когато ходи на почивки по нашето Черноморие и в Гърция. Първо, че разнообразява еднообразната почивка и второ, че спестяваш “луди пари”, като “палиш колелото” и “вместо от плажното заведение, купуваш за цялата компания хубава студена и доста по-евтина бира от магазина на 500 метра от теб.”, споделя още един ценен съвет Митков Павлов. Сега разбираме защо всички негови приятели толкова го обичат!... Той оценява високо ползите от карането на велосипед и лично за себе си е намерил начина да отстрани недостатъците: “Монтираш си багажник на колата, отиваш уикенда до Витоша и там си караш на чист въздух. Защото в града дишаш и доста мърсотия докато караш.” За него колкото повече хора карат колело и се облекчава трафикът в града, толкова по-добре! Казва го от прагматизъм и защото наистина го е изпитал, че е много по-удобно, а не толкова, защото е “еко” настроен. “В България вече не е лукс да си купиш колело, както преди. Благодарение на това, че имаме чудесно българско производство, цените станаха доста по-ниски дори и от средноевропейските цени за велосипеди. Така че да си купиш хубаво колело е съвсем достъпно. Въпросът е само да надвиеш мързела си и да се качиш на велосипеда!”, болезнено откровен е Митко Павлов. |